Историята го о-обичаше
Споминал се е историкът Денчо Митев, пишат по мрежите от Държавен архив-Кюстенил, чиито шеф е бил в миналото. На 87 г., навършени наскоро. Гостувал му колега журналист тогава, пийнали по ракийка-две. Митев бил доста жизнен. Но, ето че вече е в отвъдното. Няма да има като него такъв историк енциклопедист. На мига изрежда датата, мястото, участниците, отзивите за което и да е събитие от … да кажем, новата история на България. И цитираше, цитираше. Философстваше, басни ръсеше. Заизустил беше много, много текст беше побрал в мисълта си.
И историята го обичаше. Навреме го отърва от провали и лоши падания. Някога написа „История на БКП в Кюстендил“- като настолно четиво за комунисти беше. И го възнаградиха с хубав пост, директорски. Часове след „смяната на системата“ през ноември-декември 1999 г. оглави… СДС-Кюстендил.Докато не дойдоха в града Ж.Желев, П.Берон, П. Воденичаров и др, за да кажат, че „това е грешка“. И Денчо се оттегли от партийни позиции и активности. И продължи да чете, да вкарва в историческата си енциклопедия в главата все нови и нови неща. На едно идване на Божидар Димитров в сегашния клуб на БСП професорът интерпретираше волно за събития и кое как е станало по бойните полета през Първата световна война. Често Денчо го апострофираше и коригираше. Напълно на място. Професорът се усмихваше разбиращо. На една от така нар. „Вечери на историчесикя филм“ в Рилския манастир през 80-те години словоизлияния прави Анжел Вагенщай, който е на над патриаршеска възраст вече. Та Анжел бил в състава на партизанска група, която през 1944 год. от отсрещния хълм се готвела да нападне Рилския манастир. „Добре, че не сте нападнали – щехте да изгорите безценни архиви и реликви“, засече го Митев
Изобщо, за кюстендилци беше достатъчно да се каже – „Денчо“. И се знаеше за какво става въпрос. А, че историята го обичаше, го заслужи и в последния си ден. За смъртта му съобщиха във Фейсбук първо . После е некрологът. Модерните времена.
Поклон, Денчо!