Бой последен

На 92 години починал бай Райчо Стоев. Партизанин и антифашист / на 100%/, о.р. полковник и бивш командир на полк, последен жител на умрялото вече гранично село Брест, Треклянско. Последната воля на бай Райчо е била да го кремират и да разхвърлат праха му по родното Краище. Така и става.
17-годишен излязъл партизанин, но в Босилеградския партизански отряд, не в Кюстендилския. Дни преди победата го раняват тежко, озовава се в италианска болница, където, истинско чудо е, го спасяват. После – военен на служба в БНА, командвал полк. Голям чешит и особняк. И истински каяк във всимко. Малко преди 10-ноемврийския преврат в БКП беше предложил от партията да се изключат Тодор Живков, Андрей Луканов и Чудомир Александров. Станало е на пленум на ОК на БКП в Кюстендил. Голямо шоу. При НДСВ управлението писа писмо на Сиемон II да му разрешат да си отреже бор от личната гора край Брест, да избичи бора и да си скове ковчег за последния си път. Среща и президента Георги Първанов – насред Трекляно, настоя да се вдигне границата между България и Сърбия. И на Станишев го предлагаше. Дали си вярваше, ама го правеше. И им подараваше неизменно някоя от книгите си – мемоирално партизански.
В личен план нижеше драма след драма. Живял е с няколко жени. Едната е била рускиня, и за да му я дадат в нейния край, се борил на ливадите край селото и с петима местни пехливани. Победил ги. И до последно съжителствал с жена – вече в старчески дом край Благоевград. Двамата в стая, така искал, не иска в общежитие. Уби единия от синовете си пир домашна разправия, оправдаваха го на съдебна инстанция, сам си самоналожи 5 години изгнание в Брест. Но това е то. Последен бой за бай Райчо. Би трябвало да има салюти, кога разхвърлят праха му. Бум!